Природен парк "Рилски манастир"

В землището на община Рила се простира природният парк „Рилски манастир“, обхващащ западните средно и високопланински райони на Рила. Площта му е 25253,2 ха, а надморската височина варира от 750 м до 2700 м, като най-високата точка е връх Рилец (2713 м). Това го прави един от най-обширните паркове в страната. През 1992 г. тази територия беше обявена за защитена в състава на Национален парк „Рила“, а като самостоятелен парк беше формирана през 2000 г. В неговите граници се включва и резерватът „Риломанастирска гора“ с площ 3665 ха. Паркът включва 28 езера, като най-високо е първото от Дяволските езера (2445 м), а най-ниско е Сухото езеро (1892 м). Най-голямото високопланинско езеро на Балканите – Смрадливото, също е тук, с площ 212 дка и дълбочина 24 м. От езерата извират множество потоци, които образуват основната река в парка – Рилска. Това е една от най-водообилните области в България. Флората е изключително богата: установени са 1400 вида висши растения, включително божествена иглика, трансилванска камбана и сив див тютюн, 164 вида мъхове и 203 вида билки. В подножието на парка е разположен град Рила. В неговата централна част се намира Рилският манастир – средище на българската култура и духовност, основан през X век от св. Йоан Рилски от с. Скрино. През 1983 г. манастирът беше включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В близост до него са разположени два метоха: „Орлица“ и „Пчелино“. Метох „Орлица“ се намира на 3 км от град Рила, край пътя за манастира, и е един от най-старите му метоси. В него расте една от най-възрастните лози в страна, засадена през 20-те години на XIX век. Метох „Пчелино“ е бил стопанският чифлик на манастира. На североизток, високо в планината, са разположени постницата „Свети Иван Рилски“ (мястото на първоначалния гроб на светеца) и постницата „Св. Евангелист Лука“, където през 1843 г. Неофит Рилски открива първото училище за светско образование.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви